target_audience (Николинка Асенова)
27 79
Aug 5, 2007, 12:10 PM

Деца на дъжда 

  Poetry
630 0 3
Валежи тайни по прозореца ми се изсипват
и никой друг не чува ги, не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат,

едва гласовете странни им долавям.


Малки капки по пода се разбиват
и само аз във тях виждам красотата.
Останките си огледални те допират
и после пак изчезват в тъмнината.

Порои тихи, нощни дъждове кристални,
и наблюдавам ги със страх в очите,
а ако някой види ме такава,
не съм ли луда може би ще пита...

Така живях със тези малки тайни,
понякога валеше, но само вътре в мен,
и прозореца си нощем пак отварям,
с надеждата за нов дъждовен ден!

© Николинка Асенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??