target_audience (Николинка Асенова)
27 79
5 авг. 2007 г., 12:10

Деца на дъжда 

  Поэзия
627 0 3
Валежи тайни по прозореца ми се изсипват
и никой друг не чува ги, не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат,

едва гласовете странни им долавям.


Малки капки по пода се разбиват
и само аз във тях виждам красотата.
Останките си огледални те допират
и после пак изчезват в тъмнината.

Порои тихи, нощни дъждове кристални,
и наблюдавам ги със страх в очите,
а ако някой види ме такава,
не съм ли луда може би ще пита...

Така живях със тези малки тайни,
понякога валеше, но само вътре в мен,
и прозореца си нощем пак отварям,
с надеждата за нов дъждовен ден!

© Николинка Асенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??