Пред компютъра с цигара
цяла нощ стоиш сама.
Мечти за звездна Ниагара,
далеч от мъките в дома.
Потъва корабът, не викай,
заплатите - за два, три дни.
Нали децата са ни сити
поне от туй не ни боли.
А до контейнера клошари
все ровят, ровят нищета.
Сълзи очите ти изгарят
безсънна пак ще е нощта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up