Децата ни са сити

10 oct 2006, 16:05

Poesía

831 0 7

Пред компютъра с цигара
цяла нощ стоиш сама.
Мечти за звездна Ниагара,
далеч от мъките в дома.
Потъва корабът, не викай,
заплатите - за два, три дни.
Нали децата са ни сити
поне от туй не ни боли.
А до контейнера клошари
все ровят, ровят нищета.
Сълзи очите ти изгарят
безсънна пак ще е нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Децата ни са сити

Искате да прочетете повече?

Propuestas