***
Ето слънцето изгрява, събуди в мен
моята изгасваща душа... не ме откъсвай
като прецъфтяла роза – отдала си живота за мига,
когато росата нежно я докосва, когато я целуват
слънчеви лъчи – не ме откъсвай от тоз вълшебен свят...
Аз не искам да си отида от този свят...
Без да съм докоснала своите мечти,
и своят блян, без бурни ветрове живот...
Не ме оставяй да угасна, като лунен лъч в нощта...
Ето, слънцето изгрява и събуди в мен моята
изгасваща душа...
Катя Джамова
Из" Вълшебно измерение"2017г.
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Руми, благодаря ти за хубавите думи!
-
Ама ти наистина твориш вълшебства! За мен бе удоволствие да прочета и този ти стих, Кате!
-
Наде, Гавраил, Йонка, благодаря ви за хубавите думи!
-
Браво хубаво е
-
Прекрасно изразени чувства.
Впечатляващо! -
Красиво!
-
Младене ,благодаря ти за хубавия коментар!
Стихът е написан преди много години в една слънчева утрин
където лъчите на слънцето се отразяваха по един вълшебен и незабравим начин
върху капчиците роса по розата... живота ни е един миг от вечността...
Затова човек трябва да бъде благодарен за живота, мечтите,мъдростта
която носим в душите си...може би съм била тъжна или потънала в размисъл
колко сме крехки и преходни...Пожелавам ти вълшебна творческа вечер и много успехи! -
Този стих наистина звучи като взет от вълшебно измерение, Катя. Хареса ми и те поздравявам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
