Izumrudkata (Катя)
290 3762
18 may 2018, 21:33

*** 

  Poesía » Otra
227 3 8

Ето слънцето изгрява, събуди в мен

моята изгасваща душа... не ме откъсвай

като прецъфтяла роза – отдала си живота за мига,

когато росата нежно я докосва, когато я целуват

слънчеви лъчи – не ме откъсвай от тоз вълшебен свят...

 

Аз не искам да си отида от този свят...

Без да съм докоснала своите мечти,

и своят блян, без бурни ветрове живот...

Не ме оставяй да угасна, като лунен лъч в нощта...

Ето, слънцето изгрява и събуди в мен моята

                                                 изгасваща душа...

 

 

Катя Джамова

Из" Вълшебно измерение"2017г.

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Руми, благодаря ти за хубавите думи!
  • Ама ти наистина твориш вълшебства! За мен бе удоволствие да прочета и този ти стих, Кате!
  • Наде, Гавраил, Йонка, благодаря ви за хубавите думи!
  • Браво хубаво е
  • Прекрасно изразени чувства.
    Впечатляващо!
  • Красиво!
  • Младене ,благодаря ти за хубавия коментар!
    Стихът е написан преди много години в една слънчева утрин
    където лъчите на слънцето се отразяваха по един вълшебен и незабравим начин
    върху капчиците роса по розата... живота ни е един миг от вечността...
    Затова човек трябва да бъде благодарен за живота, мечтите,мъдростта
    която носим в душите си...може би съм била тъжна или потънала в размисъл
    колко сме крехки и преходни...Пожелавам ти вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Този стих наистина звучи като взет от вълшебно измерение, Катя. Хареса ми и те поздравявам!
Propuestas
: ??:??