Горди сме със праотец,

дето е участвал в Българското опълчение

и наследството му - за любов живец,

пази ме четвърто поколение.

Бенчо Ласков той се именувал

и е имал седем синове и дъщери,

колко и къде  прадядо е воювал,

ни разказваше Цветана -

(щерка, доживяла сто и три)

Някога - преди девети,

дядо ни е работил във двореца.

Слагал е копринени тапети,

цар е бил на иглата и конеца.

Детското си канапе

надали си спомня премиера,

но със сръчните ръце

измайсторил е Пейо Ласков-тапицера.

Името от своя дядо, занаята от бащата

татко ни е наследил.

Така повтарят се нещата,

Бенчо Пеев Ласков тапицер е бил.

Здрава сплав родителите ни добри

близо петдесет години са били.

В тяхна памет свеждаме глави,

в мир да си почиват изстрадалите им души!

Героиня беше нашата майка,

майчица на четири деца,

сякаш виждаме я как се вайка,

че отново сме на празната софра.

Злополука отне едната й ръка,

като малки чудехме се как така

с татко  ще изперат, изкърпят и ще сготвят,

за училище ще ни подготвят.

А децата им не бяхме малко - цяла чета -

две момичета и две момчета.

А сега доволни сме  поне, че скромни

те Човеци са създали

и пред трудности огромни

двамата не се предали.

 Спомените си не бихме и сменили

 за валута, титли, или злато.

 Дано и внуците ни мили

 се  гордеят със наследството богато.

Голямата им детска чета

няма никога да ги забрави.

Две момичета и две момчета,

отдавна дядовци и баби.

 И с косите побелели

 старост чакаме полека-лека,

 със надежда, че сме помъдрели,

 Господ здраве да ни дава - Нека!

Никола, Георги, Ваня и Цанка Бенчеви 

                               2003г.