Горди сме със праотец,
дето е участвал в Българското опълчение
и наследството му - за любов живец,
пази ме четвърто поколение.
Бенчо Ласков той се именувал
и е имал седем синове и дъщери,
колко и къде прадядо е воювал,
ни разказваше Цветана -
(щерка, доживяла сто и три)
Някога - преди девети,
дядо ни е работил във двореца.
Слагал е копринени тапети,
цар е бил на иглата и конеца.
Детското си канапе
надали си спомня премиера,
но със сръчните ръце
измайсторил е Пейо Ласков-тапицера.
Името от своя дядо, занаята от бащата
татко ни е наследил.
Така повтарят се нещата,
Бенчо Пеев Ласков тапицер е бил.
Здрава сплав родителите ни добри
близо петдесет години са били.
В тяхна памет свеждаме глави,
в мир да си почиват изстрадалите им души!
Героиня беше нашата майка,
майчица на четири деца,
сякаш виждаме я как се вайка,
че отново сме на празната софра.
Злополука отне едната й ръка,
като малки чудехме се как така
с татко ще изперат, изкърпят и ще сготвят,
за училище ще ни подготвят.
А децата им не бяхме малко - цяла чета -
две момичета и две момчета.
А сега доволни сме поне, че скромни
те Човеци са създали
и пред трудности огромни
двамата не се предали.
Спомените си не бихме и сменили
за валута, титли, или злато.
Дано и внуците ни мили
се гордеят със наследството богато.
Голямата им детска чета
няма никога да ги забрави.
Две момичета и две момчета,
отдавна дядовци и баби.
И с косите побелели
старост чакаме полека-лека,
със надежда, че сме помъдрели,
Господ здраве да ни дава - Нека!
Никола, Георги, Ваня и Цанка Бенчеви
2003г.
© Цанка Митова Todos los derechos reservados