Dec 28, 2013, 7:18 PM

Дефрагмент 

  Poetry
870 0 1
Два търсещи души… Летеж!
Любов - красива, като две крила на пеперуда…
Случайността - ми каза - пресечна точка е на две необходимости…
Но първо, като чух това, помислих си – Защо ли слушам я, та тя е луда!
Но не се спря да ме съветва… Не!
До края беше с мен! И с мене бе в началото…
Дори, когато паднал бях и смазан ме понесе нежно на ръце…
И осъзнах, че болката е слабостта, която тръгва си от тялото!
Няма повърхности, поднасящи в живота само красота!
А, ако виждал си ги знай, че всяка придружена е от дълбини ужасни.
И, като призрак е - осъдена да се повтаря под различни форми любовта…
Емоция без облик… Резултатите са ясни! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Random works
: ??:??