Два търсещи души… Летеж!
Любов - красива, като две крила на пеперуда…
Случайността - ми каза - пресечна точка е на две необходимости…
Но първо, като чух това, помислих си – Защо ли слушам я, та тя е луда!
Но не се спря да ме съветва… Не!
До края беше с мен! И с мене бе в началото…
Дори, когато паднал бях и смазан ме понесе нежно на ръце…
И осъзнах, че болката е слабостта, която тръгва си от тялото!
Няма повърхности, поднасящи в живота само красота!
А, ако виждал си ги знай, че всяка придружена е от дълбини ужасни.
И, като призрак е - осъдена да се повтаря под различни форми любовта…
Емоция без облик… Резултатите са ясни! ...