Декемврийска Елегия

Jun 14, 2008, 4:50 PM

Poetry » Landscape

1091 0 1

Декемврийска Елегия
Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.
Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.
Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.
Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Декемврийска Елегия

Want to read more?

Random works