14 jun 2008, 16:50
Декемврийска Елегия
Декемврийска Елегия
Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.
Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.
Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.
Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.
Притихнал небосвод.
Угаснъл огън.
Недоизживян сън.
Насред безкрайното поле
си сам със свойта най-голяма мъка.
Стогодишен дъб напомня
за добре забравени скърби.
Студенината обгръща сърцето
и сякаш не ти остава нищо друго,
освен да се предадеш
на безнадежно тихата есенна нощ.
© Ивелина Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много ми хареса!
Поздрави, Елена!