Делфините

Вятърът размятал бе водата,

бяха лунни кратери- вълните...

Оживели сякаш и от далнината

бяха залюлени чак гърдите:

мощните гърди на Океана...

Гонеха се гъвкави делфини,

пръскаха, обливаха се с пяна:

гордите деца на тия сини,

вечно все размятани простори...

... Скрият се за малко във водата,

свределно обърнат се нагоре

и така подскачат, че дъгата

дето плавно, палаво опишат,

толкова по детски е безгрижна,

тъй наивно радват се че дишат

леки във играта и подвижни,

че неволно: просто им завидиш!...

... Детската си възраст пожелаеш,

ала схванеш с болка, че завинаги:

си забравил детски да играеш!...

Коста Качев,

някога в Океана