6 nov 2014, 12:25

Делфините 

  Poesía » Otra
350 0 0

 

Делфините

 

Вятърът размятал бе водата,

бяха лунни кратери- вълните...

Оживели сякаш и от далнината

бяха залюлени чак гърдите:

 

мощните гърди на Океана...

Гонеха се гъвкави делфини,

пръскаха, обливаха се с пяна:

гордите деца на тия сини,

 

вечно все размятани простори...

... Скрият се за малко във водата,

свределно обърнат се нагоре

и така подскачат, че дъгата

 

дето плавно, палаво опишат,

толкова по детски е безгрижна,

тъй наивно радват се че дишат

леки във играта и подвижни,

 

че неволно: просто им завидиш!...

... Детската си възраст пожелаеш,

ала схванеш с болка, че завинаги:

си забравил детски да играеш!...

 

Коста Качев,

някога в Океана

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??