>> Седя в една градинка средностатистическа,
>> деца около мен надбягват се, играят.
>> Това е то животът, гледан исторически,
>> в децата ни е смисълът, а те дори не знаят.
>> Приличат на стихия, която в своя ритъм
>> пулсира и утихва, когато бряг намери.
>> С енергия са пълни, с усмивки и със питанки,
>> ту викат, ту пък устремно по нещо се катерят.
>> А аз съм уморена, отпусната, замислена,
>> на делника отдала сетните си сили.
>> И този жизнен полъх зарежда ме със вихъра
>> на детските тревоги и смешките им мили. ...