mimitenedi
109 results
Обичам коледния звън, във въздуха се сипе ярък,
дечицата сънуват сън - валят подарък след подарък!
Магия носи вечерта, блещукат светлинки вълшебни
и радост ни обзема пак, че сме добри, че сме потребни...
И вдишвам въздуха студен, потръпвам, в шала си се сгушвам, ...
  719 
Живеем със мисъл за своята важност -
велики сме, честни, единствени. Не!
Огромна заблуда! Невежество пълно!
Наивност и вяра на малко дете!
Един дядо стар, преди да премине ...
  585 
Бясна съм!!! Един от съседите ни, тръгвайки с буса си от паркинга пред къщи, смачка колелото на сина ми! И вика - "Да го плАтим ли? Не го видях, бусът е висок."
Интересно, ако по същата причина беше смачкал някое дете!!! Страхотно оправдание, няма що! Не случайно книжки не се дават на децата, а на в ...
  802 
В душата ми космическа отдавна си се реят
безпътни метеори, звезди, дори комети.
Заражда се обаче в момента черна дупка,
заплашва да погълне даже всичките планети.
И Слънцето във мен отива сякаш на изчезване, ...
  594 
Навън грее слънце, в душата ми - също.
Пулсира във мен обич светла и знам:
щом има любов и доверие вкъщи,
дори надалече човек не е сам...
Усещане имам за нашата връзка, ...
  696 
И така - продължава си животът пъстроцветен,
и порастват неусетно вчера малките деца.
Две от трите ми слънца скоро мислят да заминат
надалече, та прописах тази вечер затова.
С ум, и труд, и постоянство своя изпит издържаха, ...
  765 
Обичам гората! Във дебрите тъмно-зелени
преплитат се клони и светли лъчи.
Живеят във нея мечти споделени,
живот има там и в листата трепти.
Изглежда студена, застинала, тъмна, ...
  814 
Заключвам в думи своите надежди,
мечтите си, и мъката си даже.
Потребен си ми! Трябваш ми по спешност!
Нали си знаеш колко си ми важен!
От бърза твоя помощ се нуждая, ...
  682 
>> Летя и падам, в облаци се спъвам,
>> измръзна ли - надеждата ме сгрява,
>> нагоре погледът ми пак се устремява
>> към синьото небе, към слънцето-жарава.
>> ...
  513 
>> Днес внезапно, ненадейно, нежелано прилоша ми.
>> И оказа се, че кръвното ми скочило високо.
>> Поуплаших се и спомени нахлуха във главата ми,
>> явно стресът и уплахата съм взела надълбоко.
>> ...
  612 
>> С въздишка бяла, с дъх на леден вятър,
>>
>> студен и силен, зимата говори.
>>
>> Разказва ни, че чувства се красива ...
  706 
> Знаем баснята известна, дето заекът страхлив
>
> бил така обезверен и отчаян, че е жив,
>
> затова, че от уплаха все трепери и се крие, ...
  586 
> След студени мълчания и раняващи думи,
>
> някак времето вярно, че всичко лекува.
>
> И отново проблясват слънца помежду ни, ...
  811 
> Пустотата съвсем ме обсеби, оптимизмът ми гасне полека,
> във пустинен пейзаж ме заведе уж вълшебната моя пътека.
> Само в приказки детски пътувах със вълшебен килим в небесата,
> тук при мен, във това измерение, без любов просто вехнат цветята.
> И понеже съм цвете за себе си, като фрезия пролетн ...
  788 
>>> Преди година време, а сякаш беше вчера,
>>> написах стих, че ставам на четирдесет и две.
>>> Надолу, по наклона на времето вървейки,
>>> четирдесет и три подкарвам, но ми е добре.
>>> ...
  1035 
В живота ни преплитат се и обич, и омраза.
Опитвам се от злобата сърцето си да пазя.
Когато ми е бяло - такова е, не крия,
отдавам се с желание на бялата магия.
Когато ми е тежко, и черно, и самотно, ...
  554 
Самотна съм, безсилна, объркана, несрета,
към себе си не смея открито да погледна.
Защото ми се струва, съвсем не съм готова
да тръгна по пътечка жадувана и нова.
А толкова го искам! По този път е тъжно! ...
  722  10 
>>> В момента ще прибягна до писаното слово,
>>> римувано, премерено, не пак, а пак отново,
>>> защото ми е тежко, защото ми е тъжно,
>>> а точно в този ден това ми е ненужно.
>>> ...
  622 
> Едно време пееха братя Аргирови "Ненужен".
> Бях млада и беше ми смешно.
> Сега се усещам ненужна, и бога ми,
> направо тъга ме лови безнадеждно!
> Опитвам със себе си да се шегувам, ...
  662 
Днес имаме повод за поглед назад,
за спомени летни, за спомени зимни...
В борби ежедневни, възходи и спад,
преминахме двайсет съвместни години!
И сякаш бе вчера, почти на игра, ...
  618 
В мен бушуват хиляди емоции,
и бунтувам се, и търся свободата.
Ту съм радостна, щастлива и обичана,
ту затворник съм и в плен съм на децата.
Като водна сила нежна и опасна съм, ...
  549 
>> Отмина лятото почти,
>> но пак опитвам да го браня
>> от есенния дъжд. С любов
>> морето цяло в мен остана!
>> Солена песен на вълни, ...
  1602 
Щастлива съм! Това е всичко!
Усещане невероятно!
Изпълнена съм с топлина,
с любов и вяра необятна!
Доскоро май не бе така, ...
  528 
>> Гледам снимки най-различни
>>
>> на носталгията в плен.
>>
>> Там усмихват се обичаните, ...
  783 
> Дойде си Теди! Сякаш слънце
>
> отново стопли ми душата!
>
> Прегърна ме с ръчички силно - ...
  787 
ТЪРСЯ СМИСЪЛ. И ТЪКМО РЕША, ЧЕ ГО ЗНАМ -
ПАК СЕ ВРЪЩАМ ОТДЕТО ПОТЕГЛИХ НАСАМ.
ТЪРСЯ ОБИЧ. И ТЪКМО УСЕЩАМ Я ВЕЧЕ -
ПРОУМЯВАМ, ЧЕ БЪРКАМ, ЧЕ Е НЕЙДЕ ДАЛЕЧЕ.
ТЪРСЯ СИЛА В ОКОЛНИТЕ, В СВОЯ СИ ДЕН, ...
  683 
>> На моето задъхано безвремие,
>>
>> в което се пилея ден след ден;
>>
>> на моето отминало съвремие, ...
  651 
> ПАК ПРЕСКАЧАТ СЕ В УМА МИ БЕЗКРАЙНИ ВЪПРОСИ
>
> И ОТНОВО СЕ ПИТАМ ТИ, ЖИВОТ, ЗА КАКВО СИ?
>
> И ОГЛЕЖДАМ СЕ ТРЕСКАВО СМИСЪЛ ТУК ДА ОТКРИЯ, ...
  679 
ИЗСТИВАМ! КАТО ЛАВАТА, КОЯТО СЕ ОХЛАЖДА
И СВОЕТО СЪРЦЕ ГОРЕЩО СЪС СТУДЕНИНА ОГРАЖДА.
ПОМРЪКВАМ! КАТО СЛЪНЦЕТО, ЗАД ОБЛАКА РАЗМИТО,
КОЕТО ВСЕ ТЪЙ ТОПЛО Е, АЛА САМО СЕ СКИТА.
ПРЕДАВАМ СЕ! КАТО НАДЕЖДАТА, ОСТАНАЛА БЕЗ СИЛА, ...
  624 
>> Използвам репелент против комари,
>>
>> за бръчки даже има супер-крем,
>>
>> но няма лек за болките ни стари, ...
  619 
Искаш обич? Тогава раздавай без мярка
и навярно частица и ти ще получиш?
И разбиране търсиш? Намира се рядко,
но не е невъзможно, дано да сполучиш...
Искаш всичко да бъдеш в живота на някой? ...
  619 
Както пясъкът крие стъкло във сърцето си -
и прозрачно, и крехко, блестящо, красиво,
ние крием зад грубите маски душите си -
романтични и нежни, раними и живи...
  719 
Днес е балът ти, мое чудесно момиче!
Чак не вярвам, че толкова бързо порасна!
Сякаш вчера ти боса по тревите тичаше,
а сега си различна, но все тъй прекрасна!
По-добра си от мен и си много по-борбена, ...
  617 
И сега накъде? Накъде ли? - Напред!
Към добри хоризонти и към бъдещи срещи!
Там назад е животът дотук изживян,
но не бива докрай да го носим на плЕщи.
Част от него е сладка, ала друга горчи, ...
  674 
Навярно помъдрявам и май е неизбежно,
на куп неща откривам, че спирам се небрежно.
Не се ядосвам много за щяло и нещяло,
спокойно се оглеждам във свойто огледало.
Дали съм безразлична и вече не обичам? ...
  720 
А знам, че съм в себе си оптимистична,
че крия сърцето си зад оптимизма.
Не искам да бъда ранявана с думи,
пречупени през завистлива призма.
Така че - усмихвам се! Понякога трудно. ...
  646 
Едно предаване изгледах преди малко,
което из основи ме разтърси -
Карбовски е заснел едно момиче,
изгубено, живота си пак търси.
От думите жестоки на познати, ...
  914 
>> Понякога усещам се безкрайно уморена,
>>
>> безсилна, неспособна с живота да се боря.
>>
>> Когато някой в къщи от вирус повален е, ...
  715 
Дочаках цветето, което очаквах да ми се разкрие!
С безброй червени цветове от слънчевата обич пие.
Не зная неговото име, но пак направи ме щастлива
със свойта цветна красота и аромат, и хубост жива!
Прекрасен смисъл в пролетта, усмивка ми донесе то - ...
  618 
За всякакви житейски ситуации подготвена съм, мисля си, отлично.
Но щом изляза вън от "нивелация", разбирам - бива ме теоретично.
Умея с конска доза оптимизъм да заредя отчаяни познати,
но аз самата в делника реален понякога пречупвам си крилата.
Тогава ми се иска да се срещна очи в очи със силното ...
  618 
Random works
: ??:??