Животът ни е малък ад,
щом грижите са само за комат.
Предложиха ни глад, мизерия,
депресията стигна до истерия.
Затънахме до гуша в блатото,
отнеха ни дори и малкото.
И скърцаме със зъби мълчаливо,
преглъщаме обиди търпеливо.
Превърнаха се дните ни в кошмари,
отвсякъде ни удряха шамари.
Очаквахме напразно своя шанс,
или пък съвестен реванш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up