Животът ни е малък ад,
щом грижите са само за комат.
Предложиха ни глад, мизерия,
депресията стигна до истерия.
Затънахме до гуша в блатото,
отнеха ни дори и малкото.
И скърцаме със зъби мълчаливо,
преглъщаме обиди търпеливо.
Превърнаха се дните ни в кошмари,
отвсякъде ни удряха шамари.
Очаквахме напразно своя шанс,
или пък съвестен реванш. ...