И никой няма да иска да те гледа,

душо проклета,

и никой няма и как да те хареса,

чумо човешка.

Не можеш небето да видиш,

не можеш дума да изречеш

не човек си ти,

а демон зли.

Погледни навън,

хора, усмивки добри,

какво като тях имаш и ти?

Мъки, страдание морни.

Уста ти как знае да трепне, 

как ти сърце нигда не живне. 

Сюрмахо богати, безумни, 

певецо нями, неземни!

Но кога ти дъх сетни замре, 

всичко е вече в твойте ръце.

Намери се сетне място ти, 

на небеса до мечтата ти.