И никой няма да иска да те гледа,
душо проклета,
и никой няма и как да те хареса,
чумо човешка.
Не можеш небето да видиш,
не можеш дума да изречеш
не човек си ти,
а демон зли.
Погледни навън,
хора, усмивки добри,
какво като тях имаш и ти?
Мъки, страдание морни.
Уста ти как знае да трепне,
как ти сърце нигда не живне.
Сюрмахо богати, безумни,
певецо нями, неземни!
Но кога ти дъх сетни замре,
всичко е вече в твойте ръце.
Намери се сетне място ти,
на небеса до мечтата ти.
© Елица Мирева Все права защищены