Dec 13, 2005, 8:22 PM

ДЕН 

  Poetry
681 0 4
ДЕН

Денят се стрелва като птица.
И в полета му ти увлечен,
отпускаш свитите пестници
в стремежа си да си човечен.

Денят уверено те води
из необятните полета
от чувства, сред които бродиш
с отправен поглед в битието.

Това отдавна се повтаря:
летеж, преспиване в гнездото.
От полети си все замаян,
но спреш ли – пак ще си самотен…

Денят без свян ще ти покаже
подробностите, за които
не си и подозирал даже,
че имат място под звездите.

Но подразбрал, че няма смисъл
да  стискаш пръстите до болка,
отпуснеш ли ги – виждаш слисан,
пак кървави следи от нокти.

А вечерта, денят когато
потъва в своя сън тревожен,
повтаряш си:”Плачи щом трябва -
или усмихвай се щом можеш.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??