Dec 13, 2005, 8:22 PM

ДЕН 

  Poetry
735 0 4
ДЕН
Денят се стрелва като птица.
И в полета му ти увлечен,
отпускаш свитите пестници
в стремежа си да си човечен.
Денят уверено те води
из необятните полета
от чувства, сред които бродиш
с отправен поглед в битието.
Това отдавна се повтаря:
летеж, преспиване в гнездото.
От полети си все замаян, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Random works
: ??:??