ДЕН

13 дек. 2005 г., 20:22

Поэзия

680 0 4

ДЕН

Денят се стрелва като птица.
И в полета му ти увлечен,
отпускаш свитите пестници
в стремежа си да си човечен.

Денят уверено те води
из необятните полета
от чувства, сред които бродиш
с отправен поглед в битието.

Това отдавна се повтаря:
летеж, преспиване в гнездото.
От полети си все замаян,
но спреш ли – пак ще си самотен…

Денят без свян ще ти покаже
подробностите, за които
не си и подозирал даже,
че имат място под звездите.

Но подразбрал, че няма смисъл
да стискаш пръстите до болка,
отпуснеш ли ги – виждаш слисан,
пак кървави следи от нокти.

А вечерта, денят когато
потъва в своя сън тревожен,
повтаряш си:”Плачи щом трябва -
или усмихвай се щом можеш.

кумеца (Румен Ченков)

2005-12-15T16:36:57+02:00

Хубаво е стихотворението. Поздрави!
Marcek (Мария Чомакова)

2005-12-15T15:29:26+02:00

Великолепен усет за същинските неща в бурното ежедневие, в което сякаш всичко се размива и важното и маловажното. Поздравления и от мен.
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2005-12-14T16:34:56+02:00

Поздравления!
valia_26 (Валерия Иванова)

2005-12-13T21:09:40+02:00

"Плачи щом трябва -
или усмихвай се щом можеш"
Разкошен е стиха!Поздравления!