Sep 23, 2009, 1:36 PM

Ден мой 

  Poetry » Other
2188 2 33

Есента пак отваря палитрата в мен,

цветовете сами се изливат

и шептят на ухото на новия ден:

Облечи се в премяна красива!

И макар че нощта си отхапва от теб

малки късчета слънце и блясък,

а дъждецът намята те с облачен креп

и разваля дворците от пясък,

ти си все пак прекрасен и толкова жив!

Нека влезем с теб в приказка стара!

Да забравим, че утре ще станеш мъглив!

Подари ми вълшебна омара!

Обгърни ме със щедрост и в нея ме скрий

за защита от вихрите зимни

и сълзите ми с устни от нежност изпий –

жест на топла и кротка взаимност!

Пофлиртувай с косите ми – палав ерген! –

нека бъда отново любима!

Моят светъл, любим, златен есенен ден!

Да не мисля за дългата зима...

© Нелиса All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??