Есента пак отваря палитрата в мен,
цветовете сами се изливат
и шептят на ухото на новия ден:
Облечи се в премяна красива!
И макар че нощта си отхапва от теб
малки късчета слънце и блясък,
а дъждецът намята те с облачен креп
и разваля дворците от пясък,
ти си все пак прекрасен и толкова жив!
Нека влезем с теб в приказка стара!
Да забравим, че утре ще станеш мъглив!
Подари ми вълшебна омара! ...