Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало
Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите,
един до друг са, Боже и са кой от кой по-черни
и радват ги смъртта, войните, Боже – сушите,
сто гарги? И ни сянка на авлига да се мерне.
Ще коленича, Татко, край междата - кривата,
в ръцете ми ще гледат – гладни, зли и много нищи,
а те небе ще сплитат ново от копривата,
ако от гняв и болка, Боже старото разнищиш...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
-
Днес всички сме подвластни на онова настроение, което ни кара да мислим за близките си, прекрачили отвъд, да си спомняме за техните уроци. Страхотен финал, Наде! Силен и разтърсващ!
-
Тежко и силно стихотворение, Наде, толкова чувства си вложила в думите, душата ти не намира покой, непрекъснато пише стих, след стих. Хареса ми и те поздравявам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
