Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
11 июн. 2022 г., 19:58

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало 

  Поэзия » Философская
257 3 3

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...

Кога се наизлюпиха така в скорушите,
един до друг са, Боже и са кой от кой по-черни
и радват ги смъртта, войните, Боже – сушите,
сто гарги? И ни сянка на авлига да се мерне.

Ще коленича, Татко, край междата - кривата,
 в ръцете ми ще гледат –  гладни, зли и много нищи,
а те небе ще сплитат ново от копривата,
ако от гняв и болка, Боже старото разнищиш...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • Днес всички сме подвластни на онова настроение, което ни кара да мислим за близките си, прекрачили отвъд, да си спомняме за техните уроци. Страхотен финал, Наде! Силен и разтърсващ!
  • Тежко и силно стихотворение, Наде, толкова чувства си вложила в думите, душата ти не намира покой, непрекъснато пише стих, след стих. Хареса ми и те поздравявам!
Предложения
: ??:??