Jun 4, 2007, 4:32 PM
Дете
756
0
3
Даваш му живот...
изстрадано със сили нечовешки.
Даваш му любов, а тя е
толкова безмерна.
Сам понякога незнаещ,
учиш го... на доброта, любов,
човечност.
Безкрайно много мъки и тревоги
край болнично легло.
............
Един развод...
И То те гледа отвисоко
и надменно.
И толкоз чуждо и далече.
Презрение четеш в очите
и гласа Му.
Убива те. Умираш хилядо-
кратно.
Какво ли друго ти остава?
............
Само тиха, смазваща
любов, безмерна.
изстрадано със сили нечовешки.
Даваш му любов, а тя е
толкова безмерна.
Сам понякога незнаещ,
учиш го... на доброта, любов,
човечност.
Безкрайно много мъки и тревоги
край болнично легло.
............
Един развод...
И То те гледа отвисоко
и надменно.
И толкоз чуждо и далече.
Презрение четеш в очите
и гласа Му.
Убива те. Умираш хилядо-
кратно.
Какво ли друго ти остава?
............
Само тиха, смазваща
любов, безмерна.
© Теди All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
В стремежа си да дадем всичко на децата си, ние често се пренебрегваме. И след години е много неприятно да чуем: - Какво толкова сте направили за мен?
Болезнен, хубав стих!!! Поздрави отново, Теди!!! -
Така е ! В любовта между майка и дете майката е постоянната и даващата страна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще отмина коментара или да отговоря нещо.
просто съм казала всичко