ime_NORA (Теди)
11 43
4 jun 2007, 16:32

Дете 

  Poesía
732 0 3
Даваш му живот...
изстрадано със сили нечовешки.
Даваш му любов, а тя е
толкова безмерна.
Сам понякога незнаещ,
учиш го... на доброта, любов,
човечност.
Безкрайно много мъки и тревоги
край болнично легло.
............
Един развод...
И То те гледа отвисоко
и надменно.
И толкоз чуждо и далече.
Презрение четеш в очите
и гласа Му.
Убива те. Умираш хилядо-
кратно.
Какво ли друго ти остава?
............
Само тиха, смазваща
любов, безмерна.

© Теди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново благодаря за вниманието
    Ще отмина коментара или да отговоря нещо.
    просто съм казала всичко
  • В стремежа си да дадем всичко на децата си, ние често се пренебрегваме. И след години е много неприятно да чуем: - Какво толкова сте направили за мен?

    Болезнен, хубав стих!!! Поздрави отново, Теди!!!
  • Така е ! В любовта между майка и дете майката е постоянната и даващата страна!
Propuestas
: ??:??