ДЕТЕ НА РАДОСТТА

... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,

събрал се като стихче в тиха флашка,

със Обич жаждам всеки идещ ден

и пак със блага Обич го изпращам.

Понеже вече слизам към стоте,

дори и Господ взе да ме наглежда! –

заспивам – светло Божие дете,

и всяка сутрин будя се с Надежда.

Преминах с бяла риза своя друм.

Пред мен са – черни, дверите на мрака.

Аз нивга не живях с едно наум! –

с разгърдена душа ви пях – и плаках.

За всяка болка с лихва си платих! –

и – може би? – във следващите ери

след мене ще трептулка някой стих

в Букварчето на дядо ви Валерий.

Написах ви го с обичлив курсив.

Дали ми чухте простичкия говор?

Дете на радостта! – ще бъда жив

във Вечността на Българското Слово.

23 юний 2023 г.

гр. Варна, 9, 00 ч.