ДЕТЕ НА РАДОСТТА
... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,
събрал се като стихче в тиха флашка,
със Обич жаждам всеки идещ ден
и пак със блага Обич го изпращам.
Понеже вече слизам към стоте,
дори и Господ взе да ме наглежда! –
заспивам – светло Божие дете,
и всяка сутрин будя се с Надежда.
Преминах с бяла риза своя друм.
Пред мен са – черни, дверите на мрака.
Аз нивга не живях с едно наум! – ...