И капките се сипят от небето –
безмълвно тихи – деца са на нощта,
а чувам пак молбата на детето,
на глад осъдено от зла съдба.
Под дрипитe му – мръсни, стари, вехти
усещам призрачна борба –
борба до смърт със сили зли и вечни –
със силите на страшната съдба.
Детето пак ще се присвие
под някой стар кашон във някой вход,
сълзите пак с ръкав ще скрие,
осъждайки и теб, и мен до гроб. ...