Sep 10, 2008, 12:14 PM

Детето на едно отричане 

  Poetry
609 0 4

Търсиш ме във полъха на утрото,

по пътища, забулени във нищото,

в пресъхналите ручеи на мъртвото,

в тишината на надгробни плочи...

Копнеещи длани протягаш безумно,

леглото ти пусто без мене остана.

Самотно студени са твоите нощи,

теглото ти мъчно във теб натежава.

А ме търсиш в прецъфтелите рози,

да увяхнат са, знаеш, обречени,

но пак ме дириш при неми потоци

под луната кървящо отсечена.

Дали ще видиш някой ден, че всъщност

към теб вървях, във бяло бях облечена...

до теб стоях, не знаеш колко близо...

в ръце държах детето на едно отричане!

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??