Търсиш ме във полъха на утрото,
по пътища, забулени във нищото,
в пресъхналите ручеи на мъртвото,
в тишината на надгробни плочи...
Копнеещи длани протягаш безумно,
леглото ти пусто без мене остана.
Самотно студени са твоите нощи,
теглото ти мъчно във теб натежава.
А ме търсиш в прецъфтелите рози,
да увяхнат са, знаеш, обречени,
но пак ме дириш при неми потоци
под луната кървящо отсечена. ...