Като приказка красива, прочетена за ,,Лека Нощ", времето със тебе бързичко се прекатури. А аз - уплашено дете, през зимни бури, заспах завчас, успокоена от разказващия майчин нежен глас.
Всяка буквичка от приказката беше ден, а думите й - месец, изречението бе година. Стрелката чукна тик-так, и ето на детството замина. Улисана от мойта мама не разбрах, как прогонил се е тоя страх, спокойничко до нея си заспах, докато времето хвърчало като духнат прах. Събудих се от бързащото време и неговия тежък звън. Ех, дете за малко да задреме, възрастен събужда се от своя сън. Не знаех, как тъй бързо времето лети, и нивга се не връща, не знаех, че счупеното се лепи, но цялоста му - не се възвръща. Също тъй наивно детски, не вярвах - приказките имат своя край и своята поука, но не от приказките, научаваме се май, а от свойте грешки, щом болката от тях, почука.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Броени дни след като моята скъпа мама, получи не-лек инсулт :(