Feb 27, 2008, 7:43 AM

Детство 

  Poetry » Other
760 0 13
Възседнал конче дървено,
потъвам сред полята с минзухар,
щастие, във времето захвърлено,
приседна под чардака стар.
А гарванът на електрическата жица,
летата много преживял,
се смее кротичко на вица,
разказан от котака бял.
С врабчета тихо разговарям,
скрити сред върбовия листак,
от сърце със тях запявам -
В ДЕТСВОТО СЪМ ПАК.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Владов All rights reserved.

Random works
: ??:??