Възседнал конче дървено,
потъвам сред полята с минзухар,
щастие, във времето захвърлено,
приседна под чардака стар.
А гарванът на електрическата жица,
летата много преживял,
се смее кротичко на вица,
разказан от котака бял.
С врабчета тихо разговарям,
скрити сред върбовия листак,
от сърце със тях запявам -
В ДЕТСВОТО СЪМ ПАК.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up