Възседнал конче дървено,
потъвам сред полята с минзухар,
щастие, във времето захвърлено,
приседна под чардака стар.
А гарванът на електрическата жица,
летата много преживял,
се смее кротичко на вица,
разказан от котака бял.
С врабчета тихо разговарям,
скрити сред върбовия листак,
от сърце със тях запявам -
В ДЕТСВОТО СЪМ ПАК.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse