Малки бяхме и тичахме с вятъра,
от цветята си сплитахме рокли,
после с тях се пременяхме някога,
щом в гората ни идеха гости.
Често там се откривахме сгушени,
приютени от нейната пазва -
утешаваше тя страховете ни,
за друг свят омагьосан разказваше...
В този свят си живеехме скришом,
само за нас си отваряше портите,
в него влизахме с радост, безшумно,
щом залезеше слънцето в клоните.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up