4 сент. 2008 г., 23:06
Детство
Малки бяхме и тичахме с вятъра,
от цветята си сплитахме рокли,
после с тях се пременяхме някога,
щом в гората ни идеха гости.
Често там се откривахме сгушени,
приютени от нейната пазва -
утешаваше тя страховете ни,
за друг свят омагьосан разказваше...
В този свят си живеехме скришом,
само за нас си отваряше портите,
в него влизахме с радост, безшумно,
щом залезеше слънцето в клоните.
от цветята си сплитахме рокли,
после с тях се пременяхме някога,
щом в гората ни идеха гости.
Често там се откривахме сгушени,
приютени от нейната пазва -
утешаваше тя страховете ни,
за друг свят омагьосан разказваше...
В този свят си живеехме скришом,
само за нас си отваряше портите,
в него влизахме с радост, безшумно,
щом залезеше слънцето в клоните.
© Теодора Драгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво!Хубаво!
-
Спомни си...хубаво беше едно време
-
Браво,Теди
Обичай гората..все така! Тя е грижовница... Такава душа като твоята винаги ще и е добре дошала
Предадох поздравите -
Всъщност положителната енергия беше целта на стиха ми.Радвам се,че ви е повлиялА за римуването...какво да се прави,чудо чучулято
:P -
Ето това е една добра доза положителна енергия.
На мен ми се губи носталгичното чувство. Просто поглед назад, към хубавите неща, спомена за които върви с нас през живота.
Хубаво е! -
А бе, ти си го овладяла това римуване! Евала!
-
спомних си... ех, че хубав стих, размечта ме и ме разчувства, поздрав мила!
-
Опияняващ спомен!!!Поздрав за стиха!!!
-
Розово....
-
Мда,така е!Винаги ще я има носталгиятаБлагодаря ти!
-
Усещам нотки носталгия или се лъжа? Разбирам те напълно! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
