Mar 15, 2015, 5:24 PM

Деветата нота 

  Poetry
367 0 0

В самотната вечер и китарата е скучна,

а някъде отдалече в нощта беззвучна –

чува се тъжен тон – гласът на живота

и чувствителен стон на деветата нота.

Счупеният спомен още от болка кърви,

към съня бездомен самотата все върви,

китарата стара допира последната кота,

нощта е в разгара, тъжи и деветата нота,

в тишина гола – пак облечена е нощта –

утрото с ореола е по-умно от вечерта.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??