15 mar 2015, 17:24

Деветата нота 

  Poesía
445 0 0
В самотната вечер и китарата е скучна,
а някъде отдалече в нощта беззвучна –
чува се тъжен тон – гласът на живота
и чувствителен стон на деветата нота.
Счупеният спомен още от болка кърви,
към съня бездомен самотата все върви,
китарата стара допира последната кота,
нощта е в разгара, тъжи и деветата нота,
в тишина гола – пак облечена е нощта –
утрото с ореола е по-умно от вечерта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??