Рушат се състарените фасади
и в локвите оглеждат се намръщено.
Немеят градове. И рухват сгради.
А този жалък свят е сякаш същият
- скован в порочен кръговрат.
Страдание е всяко връщане!
Чужди в нашите износени тела
живеят преродени същности.
А този жалък ад е сякаш същият!
Но, упоена от мастилена циничност
(и след разстрела, и след червеите),
ще оцелее в думите една тревожна ...