Jan 22, 2009, 10:55 PM
* * *
Морето живо и безкрайно
отнемаше умората ми синя.
Вълните му игриво и нехайно
ме галеха със нежност - неуловима.
И в хладната си ласка ме люлееха,
а беше топло във сърцето ми.
Душата ми измиха и пречистиха,
като във храм.
И стана много светло.
Блестящо светло.
И неотразимо -
желание ми вляха -
да бъда истинска
и да живея,
раздавайки от добротата,
дето ми преляха.
отнемаше умората ми синя.
Вълните му игриво и нехайно
ме галеха със нежност - неуловима.
И в хладната си ласка ме люлееха,
а беше топло във сърцето ми.
Душата ми измиха и пречистиха,
като във храм.
И стана много светло.
Блестящо светло.
И неотразимо -
желание ми вляха -
да бъда истинска
и да живея,
раздавайки от добротата,
дето ми преляха.
© Гинка Дюлгерова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Светло-синьо!
-
Първата строфа сякаш я е писал някой друг.Не бягай от правилата.Защо
сменяш ритмичната стъпка?Можеш да го напишеш по-добре .Това е небрежно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
