* * *

22.01.2009 г., 22:55 ч.

Поезия » Друга

630 0 2

Морето живо и безкрайно
отнемаше умората ми синя.
Вълните му игриво и нехайно
ме галеха със нежност - неуловима.
И в хладната си ласка ме люлееха,
а беше топло във сърцето ми.
Душата ми измиха и пречистиха,
като във храм.
И стана много светло.
Блестящо светло.
И неотразимо -
желание ми вляха - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения