Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва,
че с хората най-лесно се говори,
че в гроздовете лъснати изгрява,
надеждата в най-сините простори.
Там неведнъж преследваше ракети
и неведнъж си жулеше краката,
подреждаше си чувствата в куплети,
от вестници направи си крилата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up