Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
11.08.2019 г., 0:55 ч.  

Диагноза - Гравитация 

  Поезия
498 4 11


Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.

Тогава още можеше да вярва,
че с хората най-лесно се говори,
че в гроздовете лъснати изгрява,
надеждата в най-сините простори.

Там неведнъж преследваше ракети
и неведнъж си жулеше краката,
подреждаше си чувствата в куплети,
от вестници направи си крилата.

Той казваше: "Ухаят ми на слънце,
на птици, мамо, няма как да падна."
– показваше ѝ криво бяло зъбче –
преди... когато можеше да бяга.

Така порасна, падаше по длани,
преглътна даже болката в краката,
но докторите всичките твърдяха

че раните са от стъпване в земята.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Ивелина!
  • Да Ви кажа, че докторите не винаги и не всичко разбират...
  • Благодаря Ви скъпи момичета!
  • Всичко твое,Силве,харесвам,но този стих страшно ми допадна,защото е в разказвателен стил/както аз обичам/,просто го изля на един дъх!И много разбираем....
  • Стъпка по стъпка, падаме, ставаме и вървим напред! Поздравления, много хубав стих!
  • И заглавието е интересно, и замисълът също! Поздравявам те, Силве! Силно въздействаща творба!
  • Благодаря Ви много, Доче и Гавраил!
  • Докато човек се научи здраво да стъпва на земята случват се и рани по краката.Прекрасен стих със своят поучителен философски подтекст.
    Поздравление!
  • "Ухание на слънце" На въпроси,
    които и без отговор пробождат.
    Защо мечтите винаги са боси,
    а пък звездите толкова високо?

    Благодаря за бисерния стих!
  • Благодаря ти много, Краси!
  • Интересен стих. ''...от вестници направи си крилата.
    Той казваше: "Ухаят ми на слънце,
    на птици, мамо, няма как да падна."
Предложения
: ??:??