Здравей, слънчице несравнимо, пак с теб пия кафето си студено и пуша цигарка блажено.
Прости ми, че се усмихвам ненадейно, но мисля си за едно момиче съвършено.
Слънцето попита ме веднага! "Коя е тя?"
И аз започнах да му разказвам за теб на мига.
Тя ли? Та тя е съвършеността.
Тя притежава божествена красота.
Очите и са осмото чудо на света и имат цвят на пролетна гора.
Косата и топла, мека и красива, като, че ли божествен полъх те обвива.
А нейната снага е снага само за греховни дела.
Слънцето прекъсна ме навъсило уста.
Защо гледаш само опаковката сега.
Със задоволство казах: "Нека продължа!" ...