9.07.2015 г., 20:32 ч.

Диалог 

  Поезия
510 0 0

Здравей, слънчице несравнимо, пак с теб пия кафето си студено и пуша цигарка блажено. 

Прости ми, че се усмихвам ненадейно, но мисля си за едно момиче съвършено. 

Слънцето попита ме веднага! "Коя е тя?" 

И аз започнах да му разказвам за теб на мига. 

Тя ли? Та тя е съвършеността. 

Тя притежава божествена красота.

Очите и са осмото чудо на света и имат цвят на пролетна гора. 

Косата и топла, мека и красива, като, че ли божествен полъх те обвива. 

А нейната снага е снага само за греховни дела. 

Слънцето прекъсна ме навъсило уста. 

Защо гледаш само опаковката сега. 

Със задоволство казах: "Нека продължа!" 

Аз не се плених от външността, а от същността на ангелчето от съня.

Макар и бродил много по света, не съм срещал по-умна жена. 

Тя е надарена с вътрешна красота. Благородността е част от нейната душа. 

Честна, горда и добра е извисена като птица жар. 

Макар, че познава слабостта и пошлостта, тя е силна жена и вярвам, че ще покори света. 

Критична е към себе си и околността, но не мисля, че лошо е това. 

Прекалено мисли за завоя на събитията на повечето неща, 

но ще разбере, че тревожи се излишно за това. 

И все пак! Това е тя! Съвършеността!

© Красимир Цуцов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??