Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб
дето я криеш, за лек и отрова,
в пълния с тишина скъсан джоб,
Него ще кърпиш, явно, отново.
Имаш игла и ти трябва конец?
С колко кръпки би се съшила
за плътта, подарена от твоя отец?
… ...