17.03.2018 г., 15:31 ч.  

диАлог 

  Поезия » Философска, Друга
5.0 / 19
2182 10 22

Ти зададе, наум, своя въпрос,

и от Господа отговор чакаш.

Бягаш от думите, вирнала нос.

Всичко знаеш, но друго е сякаш

 

второто име на първата скръб

дето я криеш, за лек и отрова,

в пълния с тишина скъсан джоб,

Него ще кърпиш, явно, отново.

 

Имаш игла и ти трябва конец?

С колко кръпки би се съшила

за плътта, подарена от твоя отец?

Нищо, даром, не давам насила.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »