Oct 27, 2009, 11:28 AM

Димитровден 

  Poetry » Other
4109 1 46
... с две липи отпред...
Със рани от главата до петите
докретах до един далечен праг.
И някак като сън са ми липите
и двама-трима старци, дето пак
прехвърлят броеници до дувара -
мънистата се губят като в пръст
в ръцете им. Лозите, вече стари,
със мъка раждат. И като на кръст
разпънати са винените истини,
с които, прокървила, есента
в забрава им налива младост в мислите ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Random works
: ??:??